Живял някога един стар човек. Какво ли не знаел този мъдър старец, но все пак обичал често да казва, че човек трябва да се учи.
В една мразовита зимна вечер на вратата се похлопало. Той отворил и много се изненадал, когато на прага застанало едно малко момиченце. То помолило стареца да му даде няколко въглена, за да запали огъня у дома си.
- Добре, моето момиче, ще ти дам. Но в какво ще ги сложиш? Носиш ли някакъв съд?
Момиченцето се навело, нагребало пепел, а върху пепелта сложило две червени въгленчета. Благодарило на възрастния човек и си тръгнало.
Старецът се замислил и си казал: „Хм, проста работа, но аз не се сещах. Гледай ти! И от малкото момиченце научих нещо. Човек се учи, докато е жив".
Хубава и права приказка.
ОтговорИзтриване